Седем държави членки — Австрия, България, Чешката република, Унгария, Румъния, Словакия и Словения имат времеви винетки за личните автомобили.Белгия понастоящем работи по въвеждането на подобна схема.Нидерландия и Дания са обсъждали въвеждането на системи за пътни такси, включително за частните автомобили.
Директивата на ЕС за евровинетките определя прозрачен списък на таксите, които могат да се начисляват за тежкотоварни превозни средства, като например такса за инфраструктура и за външни разходи, като замърсяването на въздуха и шума. За частните автомобили не съществуват такива правила. Въпреки това се прилагат основните разпоредби на Договора, отнасящи се за забрана на всякакъв вид дискриминация, основана на националност.
Години наред схемите за пътни такси за частните автомобили са били повод за многобройни жалби пред Комисията, някои от които са се отнасяли до въпроси, извън рамките на правилата на ЕС. През 1996 г. Австрия трябваше да промени своята схема за винетни такси след като Европейската комисия заяви, че да се предлага единствено годишна такса би било несправедливо спрямо чуждестранните автомобилисти. През 2008 г. Комисията започна процедура за нарушение срещу Словения, която предлагаше единствено шестмесечни винетки. Тогава властите в Словения въведоха седмични винетки.
Комисията ясно изразява предпочитанието си за система за събиране на такси на базата на изминатото разстояние, като всъщност по-справедлива и изпращаща по-ясни сигнали по отношение на цената, отколкото системата със срочни винетки. Ако не са внимателно разработени, системите с винетки е по-вероятно да затруднят неоправдано чуждестранните водачи, които просто преминават през дадена страна.
Ако се използва система със срочни винетки, трябва да се спазват определени условия.
Трябва да има:
1. Минимални краткосрочни винетки. Трябва да има, най-малкото, седмични, месечни и годишни винетки за местните и преминаващите шофьори. Очевидно е, че най-краткосрочните винетки ще са най-вероятният избор на туристите.
2. Приемливо съотношение на средни дневни цени: Съотношението на средната дневна цена показва средната цена, изразена в еквивалент на дневна цена, която преминаващите шофьори заплащат (ползвайки най-краткия възможен срок, например седмична винетка) в сравнение с местните шофьори, които ползват най-дългосрочните винетки (например годишна).
Според сега съществуващите схеми, средната дневна цена, която заплащат туристите варира между 2,5 и 8,2 пъти цената, която заплащат местните шофьори.Това може да се разглежда като горна допустима граница. За сравнение, максималното съотношение, разрешено от директивата на ЕС за евровинетките при тежкотоварните автомобили е 7,3. Възможно е да съществуват обективни причини за по-високи такси за краткосрочните винетки, например по-високи административни разходи.Но тези разходи трябва да са оправдани и пропорционални.
3. Туристите следва да разполагат с ясна информацияза потребителските такси.На тях следва да им се предостави широк набор от възможности за плащане, включително лесно достъпни терминали за плащане на границата, както и възможност да го сторят по телефона и в интернет.Спазванетона тези условия не бива да се ограничава до граничните райони.
Всяка държава членка решава дали желае да въведе пътни такси, за кои превозни средства и как да събира таксите.Към днешна дата някои държави членки са избрали да използват система за таксуване за изминато разстояние, а някои ползват срочни винетки.Има и страни, които не събират никакви такси.
