МЕЧТИ

Сиви хора виждам да минават край мен.
Как искам, всички да оцветя.
Малко радост да посипя поне
над загрижените им лица.

Виждам сенките ви как строят
със стари тухли нов мираж.
А зад него е забравения бряг
на доброто, но и той е ваш!

Плуват в паяжина сто сърца.
На други всичко им е наред.
Ей, хора дайте ми назаем
железния си мироглед!

Не искам да дишам от вашия въздух
наситен със дъх на лъжа!
Но мога да дам от кръвта си на всеки.
Стопете със нея леда!

Никога няма да оставя съвестта си
до пътя да събира цветя -
"Звездите" наистина хубаво светят,
само, че не през деня!

Васил Гюров